the Degree Confluence Project


3.1 km (1.9 miles) WNW of Rezovo, Burgas, Bulgaria
Approx. altitude: 56 m (183 ft)
([?] maps: Google MapQuest OpenStreeMap ConfluenceNavigator)
Antipode: 42°S 152°W

Accuracy: 5 m (16 ft)
Quality: good

Click on any of the images for the full-sized picture.

#2: East #3: South #4: West #5: The Camp #6: The GPS #7: Google Maps #8: The Point

  { Main | Search | Countries | Information | Member Page | Random }

  42°N 28°E (visit #4)  

#1: North

(visited by Penko Roussev and Deyana Boneva)


23-Jun-2005 -- And let us pray the Lord to forgive our sins, because our thoughts are pure! It was on the 22nd of June 2005 around 21 o’clock in the evening, when our “numerous” crew of two people stepped on the grounds of the village Rezovo. These were only 500km which we passed since we started our journey from Sofia, but driving within Bulgaria these 500 km is equal to the exhaustion of driving across North America. That I know from eyewitnesses, who know people, who have seen other people doing this…

Eeeh, we felt the vast breath of the sea! We had decided to make our camping away form the civilization. We found place for our camp just on the nearest point to the sea coast – in front of a rock which descends 20m vertically to the sea. Near the coast there wasn’t even one tree – rocks withering by the winds. We opened our tent, light our fireplace and were preparing for the following victorious day, on which we should make our conquest of the confluence N42 E28. And all of a sudden, behind our tent, from the dark appeared a group of border policemen, who in their words were watching our move to the sea coast.

If you take a look at the map, you will mention, that the state border between Bulgaria and Turkey is very near. It came clear that we had entered the border zone, where making camping is unacceptable and our case was going to packing the tent and leaving. As the policemen said in this region there are a lot of attempts for crossing the State Border illegally. They checked our documents, our luggage, the GPS (they haven’t seen before) and only their good memory of remembering my voice from the American TV film “Alf”, which I voiced over in Bulgarian very successfully, convinced them to be merciful and they let us stay the night promising to leave the zone before 7 o’clock next morning. Well, it was worthy.

While telling our story - Why we are here and what “mission” brought us at that place, one of the police officers, whose name I will not mention for obvious reasons, accepted with enthusiasm the idea to join us to the confluence on the next day.

When the sun peered behind the sea and shone on the incredibly beautiful Black Sea coast, we saw that we were at one of the heavenly places in Bulgaria. Because there are not so many tourists at that part and the region is not very populated, it is very clean and quiet. At seven o’ clock in the morning we were ready to fulfill our “mission”. Our crew already consisted of three members – one in uniform, one in good form and one woman in perfect form, stopped our car on the road near the confluence. We had to pass through one small forest of Oak trees and few glades with dewy high grass, when the GPS categorically presented its zeroes and we were at the confluence with wet from the dew feet.

This was the last confluence which one of us had to visit in order to be proud, for being the first Bulgarian who visited all the confluences in his native country. I would suggest future enthusiasts - confluence hunters, to contact in advance the according authorities and to declare in written their intentions to visit and make pictures or film at that region.


23-Jun-2005 -- И нека молим Господ да прости греховете ни, защото са чисти помислите ни!

Беше 22 Юни 2005 към 21 часа, когато многобройния ни екип от 2 души успя да достигне пределите на село Резово. Нищо и никакви 500 км да сме минали от София откъдето бяхме тръгнали, но по Българските пътища тези 500 км се равняват на умора равна да прекосиш Северна Америка. Това го знам от очевидци, които познават хора, които са виждали други да го правят.

Ейй, усетихме необятния дъх на морето! Бяхме решили да си направим къмпинг далеч от цивилизацията. Намерихме място за нашия лагер до сами високия бряг на морето – скала, която се спуска 20м отвесно надолу. До самия бряг не се вижда нито едно дърво – скали брулени от ветровете. Опънахме палатка, запалихме си огън и се подготвихме за утрешния победоносен ден, в който щяхме да покорим точка N42 Е28.

И в този момент от тъмното зад палатката се появиха група гранични полицаи, по чиито думи те отдавна наблюдавали нашето движение към брега. Ако погледнете на картата ще забележите, че границата между България и Турция е в непосредствена близост. Оказа се, че сме навлезли в гранична зона в която къмпингуването е недопустимо и нещата отиваха към прибиране на лагера и заминаване. В този район по думите на полицая, често се случват опити за нелегално преминаване на държавната граница.

Прегледаха документите ни, багажа, GPSа (такъв не бяха виждали) и само добрия спомен от това, че познаха гласа ми от Американския ТВ Филм „Алф”, който озвучавах преди години на Български с голям успех, ги накара да се смилят и да ни оставят да пренощуваме на това място с уговорката да напуснем зоната до 7 ч сутринта. Е, струваше си. От разказа ни „Защо сме тук и каква е нашата мисия в този район” един от офицерите на гранична полиция, чието име няма да спомена по обясними причини, с ентусиазъм прие да дойде с нас на следващия ден до точката. Когато слънцето се подаде иззад морето и огря невероятно красивата Черноморска ивица се оказа, че се намираме на поредното райско кътче в България. Заради малкото туристи и слабото население в района, мястото е изключително чисто и спокойно.

В седем сутринта вече бяхме готови да се отправим към мисията. Екипът ни, вече от трима души – един униформен, един добре оформен и една красива жена, спря колата на пътя в близост до точката. Трябваше да преминем малка дъбова горичка и няколко поляни с висока росна трева, когато GPSа категорично показа нулите си и ние бяхме на точката с мокри от росата крака. Това беше последната точка, която един от нас трябваше да посети, за да се гордее, че е първият българин посетил всичките точки на родината си.

Бих посъветвал бъдещите ентусиасти – ловци на точки предварително да се свържат със съответната инстанция и да заявят писмено намерението си да посещават и снимат в тази местност.

 All pictures
#1: North
#2: East
#3: South
#4: West
#5: The Camp
#6: The GPS
#7: Google Maps
#8: The Point
ALL: All pictures on one page