#4: [23-Jun-05]

#3: [19-Jun-05]

#2: [07-Jun-02]

#1: [09-Jan-02]

Български

16-May-2026 -- Our journey began from the Supreme Court of Cassation training center in Lozenets. A strike team of seven IT experts, armed with GPS devices, cables, power banks, and the confidence of people who have fixed printers remotely over the phone at least once in their lives, set out to conquer not just another point on the map, but the very last outpost of civilization — the southernmost point of the Republic of Bulgaria and the European Union.

The team was equipped with extreme gear and technical equipment, as if we were heading not toward Rezovo, but on a classified mission to recover a missing satellite. The reason for this preparation was simple — according to the media, the area is known as a route occasionally crossed by individuals with distant and somewhat creatively interpreted cultural identities. In other words: a place where even Google Maps starts looking around nervously.

With two vehicles, we reached the closest accessible coordinate near the road to Rezovo. Fortunately, we had the foresight to notify emergency services at 112 about the sudden outbreak of enthusiasm among a group of system administrators. Border Police responded professionally and, after what was probably a brief internal discussion about whether we were tourists or some newly formed IT cult, temporarily cleared the area’s monitoring systems to grant us access to the sacred destination — a place I had last visited 21 years ago, back when my back did not protest during stair climbing.

According to my faded memories, navigating by azimuth should not have posed any serious challenge for our highly qualified expert team. Reality, however — much like IT documentation — turned out to be somewhat misleading.

Nature itself appeared to be conducting a penetration test on our physical endurance. We repeatedly climbed and descended ravines, trenches, and dense vegetation capable of discouraging even the most motivated TikTok survival influencer. Still, our team structure remained operational and resilient. Thanks to the elegant and athletic ladies in the group, the two of us carrying approximately 120 kilograms each of strategic reserves and accumulated life experience successfully crossed the natural obstacles without permanently merging with the local terrain.

And then — the moment arrived.

The point stood before us. Untouched nature, the scent of wild grass, silence, and the strange feeling that sneezing too loudly might violate an international agreement. I looked toward the sky and confirmed that meteorologists would once again be correct — dark clouds were gathering above us with the speed of a Windows Update right before an important presentation.

But success had already been achieved. The location was documented. The coordinates were conquered. After a brief but sincere wave of triumph, the group began the return journey toward the vehicles, where a representative of the Border Police was already waiting for us.

A short procedure followed — ID cards, personal identification numbers, and that very specific look suggesting the officer was still trying to understand why seven IT professionals voluntarily chose to walk through remote border terrain for recreational purposes.

And so, proud, exhausted, and slightly scratched by the local vegetation, the victors of 42.0000 N 28.0000 E returned triumphantly to Lozenets.

Български

16-May-2026 -- Тръгването ни започна от учебния център в Лозенец на ВКС. Седем ИТ експерти, въоръжени с GPS-и, кабели, пауърбанки и самочувствието на хора, които поне веднъж са оправяли принтер по телефона, решихме да покорим не просто точка на картата, а последната спирка на цивилизацията — най-южната точка на Република България и Европейския съюз.

Екипът беше оборудван с екстремно облекло и техника, сякаш заминавахме не към Резово, а към операция по издирване на изгубен сателит. Причината за тази подготовка беше проста — районът е известен от медиите като територия, през която преминават хора с далечна и трудно дефинируема културна идентичност. С други думи — място, където дори Google Maps се оглежда нервно.

С два автомобила достигнахме максимално близкия координат по пътя към Резово. Добре че предварително се обадихме на тел. 112, за да предупредим държавата за внезапния изблик на ентусиазъм у група системни администратори. Гранична полиция реагира адекватно и, вероятно след кратък вътрешен анализ дали сме туристи или нова форма на организирана ИТ секта, освободи района от специализираните средства за наблюдение, за да ни осигури достъп до заветната точка — посещавана от мен за последно преди 21 години, когато кръстът още не ме болеше от слизане по стълби.

По мои избледнели спомени придвижването по азимут не би трябвало да представлява проблем за нашия висококвалифициран експертен екип. Реалността, както често става в ИТ сферата, се оказа различна от документацията.

Природата беше решила да направи penetration test на физическата ни подготовка. Наложи се многократно да слизаме и изкачваме оврази, дерета и храсталаци, способни да откажат дори ентусиазиран планинар с TikTok канал. Но екипната ни структура остана стабилна. Благодарение на фините и атлетични девойки в групата, двамата с колегата — носители на по около 120 килограма стратегически резерви и житейски опит — успяхме да преминем естествените прегради, без да останем завинаги част от местния релеф.

И ето — моментът настъпи. Точката беше пред нас. Девствена природа, аромат на треви, тишина и усещане, че ако кихнеш по-силно, ще нарушиш международен договор. Погледнах към небето и установих, че метеоролозите и този път няма да сгрешат — тъмни облаци започваха да се събират над главите ни със скоростта на Windows Update преди важна презентация.

Но успехът вече беше факт. Точката беше документирана. Координатите — покорени. След кратка, но искрена еуфория, групата се отправи обратно към автомобилите, където вече ни очакваше представител на Гранична полиция. Последва стандартната процедура — лични карти, ЕГН-та и онзи специфичен поглед, с който служителят явно се чудеше как точно седем ИТ специалисти са решили доброволно да ходят пеша из граничните райони.

И така — горди, изморени и леко одрани от растителността, победителите над 42.0000 N 28.0000 E се отправихме обратно към Лозенец.